Свиленград

     "Изграждането на църква в Свиленград стана възможно след дълги години изпълнени с много вяра, молитви и упорита работа. По време на тоталитаризма проповядването на благата вест беше почти невъзможно. В началото събирането в съботен ден ставаше по домовете на приятелите, които бяха заинтересовани от вестта, тъй като липсваше молитвен дом. През 1992 година с помощта на Бога и п-р Николай Колев в Свиленград бе закупена къща на ул. Комуна №17, където започнах да каня приятели, близки и познати и усилията ми бяха възнаградени. Групата адвентисти достигна 6 души, след което текучеството в нея нарасна. За съжаление някои напуснаха църквата, други починаха, а трети се изселиха от града. Въпреки това Бог никога не ни е изоставял в работата за спасението на души.
       През годините на демокрацията в Свиленград бяха проведени редица евангелизации. Работили са пасторите Николай Колев, Пламен Василев, Павел Кънев, Райко Цеков. Всички те заедно с членовете на групата дадоха всичко от себе си, за разрастването на Божието дело. Църквата се старае да намери онези, които са я напуснали поради кризи в своя живот. Вратите на молитвения дом са винаги отворени за онези, които пожелаят да се върнат.
       През 2006 година се проведе евангелизация сред ромското население. Брат Марин Василев - единственият адвентист от ромски произход отвори дома си за проповядване на словото Божие и постепенно в дома му започнаха да идват хора, които искрено се интересуват от Истината.
       Днес, както и преди работим за спасението на души. Имаме готови хора за кръщение. Най-радостното е, че нашите деца също приемат Исус за свой личен Спасител и Водител в живота си. Близки, приятели и колеги виждат Божията благодат изявена в живота ни. Въпрос на време е да вземат решение и да се присъединят към църквата.
       Църквата развива и благотворителна дейност. Имаме раздадени дарения на дома за деца и юноши в Свиленград и редица духовни книги - "Животът на Исус", "Великата борба" и др. Вярваме, че положените старания ще дадат резултат, понеже знаем, че в Господа трудът ни не е празен."

                                                                    СПОДЕЛЕНО
от Марияна Димова

      "Бях сама в този град. Нямах с кого да общувам за Бога. Започнах да се моля Бог да ме срещне с някоя жена, с която да си говоря, да споделям Божията любов, милост и увереността в спасението чрез Исуса Христа. Тази среща се състоя в град София. Запознаха ме с жена от Свиленград. Започнах да я запознавам с Исус. Тя прие и се кръсти. Продължих работата с нея и после, и дъщеря й прие, и се кръсти.
       Имало е случаи, когато съм споделяла Евангелието чрез писма. В тях съм разказвала истории от Библията, цитирала съм съответни стихове, цитати от книгите на Е.Вайт и после след като се появи интерес за Божието слово, отивах лично и започвах приятелски часове с душата търсеща Бога. С много грижи, любов и труд се роди още една душа за Исуса.
Веднъж се запознах с една болна жена. Говорих й за надеждата, за вечния живот, за силата на Исус, който може да ни освободи от греха и да ни даде мир, прощение и радост в Него. Не след дълго тя почина, но нейната дъщеря прие Исус.
      При друг случай се молих на Бога да ми изпрати една душа с която да работя за Божието дело. Един ден в църквата влязоха двама души. След богослужението си поговорихме. Единият от тях пожела да научи повече за Христа и спасението. Тогава започнах работа с него. Всяка седмица подробно откривах скъпоценните истини от Божието слово. Много въпроси го вълнуваха. Искаше за себе си да е наясно от Божието слово, каква е Божията воля. Започна да посещава църквата. После самият той споделяше вярата си с членовете на семейството му. Днес този човек е наш брат в Исуса Христа. Той отвори дома си за проповядването на Божието слово, а и съпругата му е пред кръщение. В неговия дом идват няколко души, които почти всяка седмица слушат Божието слово."