ЛОЗЕН

Групата в село Лозен, община Любимец е все още приятелска и е организирана от единствената адвентистка в селото сестра Елена Киришева - съпругата на писателя Георги Киришев. Когато започнах работа с тези хора разбрах, че са непредубедени! Въпреки, че бяха с чувство за православна принадлежност, когато разбираха библейските истини, тези мили души ги приемаха с готовност и радост. Явно Божият Дух вече е бил тук и по-рано. Учудих се на тяхното постоянство. Всяка седмица те изминаваха разстоянието от около 700 метра, за да дойдат на време на библейския час в дома на сестра Елена. Впечатлен бях и от това, че те й имаха доверие! Тя не бе обикновен човек за тях, а с авторитет в селото. Когато някой ги попиташе: "Къде отивате?" те отговаряха: "В дома на Георги Киришев - писателя!" Всички го познават. Той е бил борец против фашизма и комунизма дълги години. Написал е няколко стихосбирки, от които лъха чувството на ненавист към всяка човешка несправедливост, както и жаждата за свобода, равенство, братство - идеал близък на духа на Библията.

                                               ЧУДНИТЕ БОЖИИ ПЪТИЩА

/споделено от сестра Елена Тилева Киришева от с. Лозен-община Любимец/

     „Когато дойдох да живея в Лозен разбрах, че няма нито един адвентист. Разпитах из селото, но се оказа, че преди няколко години имало една петдесятничка, но за съботяни не били чували. Бях изпълнена с голямо желание да говоря за Бога, за моята вяра като адвентистка. Не рядко намирах удобен случай за това. В началото поканих малка група от няколко съседки и двете ми етърви-едната със снаха си, другата с дъщеря си Елена, която живее със семейството си в гр. Харманли, но често си идваше в Лозен.
     В началото всички идваха с голямо желание, слушаха внимателно, но когато дойде пролетта започнаха работа в доматените оранжерии по дворовете си и останаха 2-3 жени - две съседки и едната ми етърва с дъщеря си. Елена харесваше това, което говорех, но била свикнала с православната църква. Обичала да отива там да си пали свещи. Майка й обаче слушаше много внимателно и редовно идваше у нас. Също и една от съседките ми Митра. Етърва ми обаче започна да боледува и дъщеря й я взе при себе си в Харманли. Там чули, че имало адвентистка на име Недка. Научили къде живее и редовно се срещали с нея. След това майка и дъщеря се кръстиха. По-късно и съпругът на Елена приел истината.
     Първият пастор на хасковската църква, който дойде у нас беше брат Николай Колев. Той и съпругата му Седва редовно ме посещаваха. Канеха ме в Хасково на църква и аз често отивах там. Те ми даваха литература, която ползвах при разговора в малката група у нас. Даваха ми съвети, поучаваха ме в работата, която вършех за запознаване на хората с Бога. Службата на брат Николай обаче беше към края си. След него дойде пастор Павел Кънев. Веднага след това той започна да идва у нас често със съпругата си Гинка. Той направи евангелизация в с. Лозен. Съпругът ми с удоволствие помогна, като осигури подходящо помещение за тази цел. Понеже познаваше хората в селото, взе участие при разнасянето на покани за мероприятието. Беседите посещаваха 15-20 души. Бяха много доволни от беседите му и казаха, че никога не били чували за тези неща. Беседите му бяха много емоционални и по възможност нагледни.
      Една от съседките ми, която посещаваше малката група у нас, редовно идваше на библейските уроци при бр. Павел. Тя ходила в петдесятната църква в Любимец, обаче сега разбрала, че истинската църква е адвентната и че Бог е осветил за почивка съботния ден, затова реши и се кръсти. Брат Павел продължи да ни посещава За Господна вечеря ни канеше в Хасково, но понякога идваше у нас или у сестра Митра. Ние с нея общувахме като истински духовни сестри. Винаги заедно празнувахме съботните дни. После тя заболя и след известно време почина.
След брат Павел дойде брат Райко Цеков. Той ни посещаваше и наставляваше. Поканихме някои приятели на истината да им говори.Често между другите лекции вмъкваше и здравословното хранене. Брат Райко проведе евангелизация в съседното село Малко Градище и често ме канеше да ходя с него.
      След като Райко си замина на негово място дойде брат Пенчо Делинов. Той също редовно идва у нас. Понякога с него идва и съпругата му сестра Сийка и децата. Често ме вземат с колата и отиваме на църква в Свиленград. Веднъж като дойде каза, че ще проведе евангелизация в Лозен. Попита ме ще бъде ли удобно да се събираме у нас. Аз много се зарадвах и му казах, че няма проблеми. Съпругът ми няма да има нищо против и дори самият той покани доста хора. Аз често говорех за вярата си на една магазинерка за хляб на име Мария. Подарих й Библията на майка ми. Тя много се зарадва и после ми каза, че я четат заедно с майка си, която била много доволна. Казах й, че у нас ще идва всяка седмица проповедника от Хасково да говори за Бога и я помолих, ако желае да покани хората, които идват да си купуват хляб от нея . Тя го е направила и скоро след това хората от селото ме срещаха и сами ме питаха, дали може и те да дойдат. Отговорих им, че ще ми е много приятно. Вече в продължение на повече от 6 месеца се събираме редовно около 10-12 души, а понякога и повече. С охота слушаме хубавите библейски часове, които брат Пенчо говори. Беседите му бяха емоционални и придружени с нагледни материали - картини, видеозаписи. Почти никой не отсъствува. Радваме се на голяма Божия благодат и се надяваме, че посятото семе рано или късно ще даде плод в тези души.