Харманли

Първата адвентистка в града е сестра Недка Палаурова. Ето какво сподели тя за началото на нейната вяра:
       "През 1953 година сънувах сън! Къщата ни отвън беше украсена с червени лампи на които пишеше: "Пази съботния ден! Пази съботния ден!" След това дъщеря ми се разболя и се налагаше да я водим във Велинград на почивка. Отидох у майка ми да й кажа да дойде да гледа животните, защото ние трябваше да заминем. В нейната къща намерих една Библия в един шкаф, която беше цариградския превод на П.Р.Славейков. Върнах се у дома и разлиствайки страницата видях, че пише: "Библия." Скрих я в съндъка и се притгових за пътуване. Когато отидохме във Велинград намерихме квартира в квартал "Каменец" в дома на Атанас и Дана Пухалиеви. Нещо отвътре ме принуди и аз им разхазах за съня, който сънувах. Дана ми каза, че там имало такава църква, която празнувала съботата и ме заведе там. Когато влязох в църквата Алекнсандър Маринов беше на амвона и аз чух първите му думи, които бяха: "Братя и сестри днес проповедта ще бъде за съботния ден." Тогава разбрах, че съня ми е бил от Бога. Когато се върнах в Харманли, Станчо Димов - проповедника на църква Хасково ме посети със съпругата си Мария и ми говори много от Словото Божие. Каза ми, че ще започне да ми изнася библейски часове. Това беше през есента на 1953 г. Цяла зима не се видяхме, а на пролетта на 1954 година започнахме работа на полето, понеже бяхме земеделци. Станчо Димов пристигна един ден със съпругата си и ни завари на пътя. Ние приготвяхме каруцата, за да отидем на полето. Той веднага се качи и каза: "Идвам с вас." През целия ден той жъна непрекъснато с мене. Върнахме се вечерта и той започна библейския курс. Поради работата се налагаше денем да работим, а нощем да караме библейските часове. Сутринта отново ставахме и Станчо пак идваше с нас на полето.   През лятото на 1954 година той доведе Иван Демирев и Васил Иванов от София и те ме попитаха: "Готова ли си да се кръстиш?" Казах им, че нищко не ми пречи. Тогава съпруга ми впрегна каруцата и отидохме на река "Харманлийска" да ме кръстят. Отначало не ходех на църквата в Хасково тъй като по това време децата ми бяха малки. Като поотраснаха започнах да ходя редовно. Тогава пристигна и п-р Михаил Керкенезов с когото се запознахме и в следващите години той идваше до падането на комунизма. През 1970 г. ми се случи нещастие. Аз и съпруга ми отивахме на полето и трябваше да преминем реката. През нощта един багер копаел точно в реката, за да извади пясък и когато коня влезе в реката изведнъж пропаднахме в дълбокото. Каруцата се разпадна. Дъските й започнаха да плуват. Аз се хванах за една дъска и се помолих:"Господи, ако е волята ти така да загина, нека е така!" А Той не бил решил така! Тъй като загубих дъщеря, решил, че след три години ще родя син. Имала съм да отгледам син, който днес е в църквата. Аз загубих дъщеря, но Бог ми даде син, подобно на Йововото изпитание."
       Цели 20 години сестра Недка Палаурова е единствената адвентистка в Харманли.Вторият адвентист е брат Колю Алтъпармаков, който е бил дълги години готвач в болницата. След него се кръщава и съпругата му Величка Алтъпармакова. Скоро след това обаче и двамата почиват и Недка остава отново сама, като едничък стълб и подпорка на Истината.
       След падането на комунизма в Хасково е назначен проповедника Николай Колев. Той провежда първата евангелизация в културния дом на гр. Харманли през 1990 година. Присъстват в началото около 100 души. Тъй като наема на залата бил скъп беседите се преместват в един клуб.Там заповат да се провеждат библейски часове на които присъстват няколко приятели. За съжаление плодовете идват по-късно! Четвъртият адвентист е брат Иван Тенев, който посещавал беседите на п-р Пламен Василев през 1994 година и повярвал. Кръщава се обаче през 1999 година.
       От беседите на Николай Колев пази спомен и сестра Елена Иванова: "През 1991 година ни поканиха да слушаме в един клуб. Единственото, което си спомням от там беше една картина, която изобразяваше възкресението в деня на второто пришествие, но всичко остана така, когато през 1993 година се разболя съпруга ми Митко Иванов, и лекарите казаха, че няма да живее дълго. Не можех да понеса това. Не бях съгласна в себе си. Вярвах в себе си, че някой ще му помогне. Един ден, отивах в болницата да го видя и когато минавах през пресечката на улицата където живееше Недка Палаурова изведнъж се сетих за нея и за онази среща в клуба. Спомних си, че и тя беше там. Тогава като никой друг път свих и отидох към тях. Точно когато наближих нейната порта тя се показа и аз я попитах: "Кака Недке, искам да те питам нещо. Преди време в един клуб в центъра говореха за Бога нещо и ми се струва, че и ти беше там. Идват ли пак тези хора тука?" Тогава тя ми каза, че идват, но точно тогава се сменял пастора - единия си отивал, а щял да идва друг. Тогава аз я помолих, като дойде веднага да ме запознае с него. Било е есента на 1997 година. Тогава се запознах с п-р Павел Кънев. Когато той пристигна ние седнахме на една маса няколко жени и той ни попита: "Кажете сега, какво ви интересува?" Аз казах: "Кажи ни, кой е написал тая Библия?", а той отвърна: "Ти поиска първия урок от Библията!" Неговата беседа бе достатъчна и изчерпателна. От този момент аз си казах: "От тази църква няма да изляза. Преди мен се кръсти майка ми през 1998 година. Аз се кръстих през есента на 2000 година по времето на п-р Райко Цеков." Сестра Елена е 6 адвентистка в града. Чрез нея повярвала и съседката й Тонка Тонева, която почива, но веднага след смъртта й се кръщава Христоска Йорданова. От 1993 година до сега са изминали 13 години. През цялото това време сестра Елена Иванова се грижела и се молела за съпруга си Митко Иванов, който според лекарите трябвало още тогава да си замине от този свят. И до днес, когато в болницата в Харманли постъпят болни със същата болест лекарите казвали: "Ние не можем да ви помогнем, но има една жена Елена Иванова, тя вече 13 години поддържа живота на мъжа си. Идете при нея и тя ще ви каже как прави това." Така сестра Елена Иванова се среща с хора, на които споделя за Божията сила и надеждата, която всеки може да има в Исуса Христа. През лятото на 2006 година се кръщава и съпруга й Митко Иванов.
       Днес в гр. Харманли библейски часове провежда служителката на Глобалната мисия в Симеоновград сестра Елка Константинова. Вярваме, че Бог ще доведе още искрени души и ще извърши още чудеса в този град!